zara (Здравка Маринова)
111 448
22 jul 2006, 12:00

Нощни драми 

  Poesía
790 0 7
Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.

Ще вдъхвам чуждо щастие и обич,
не задържала своето имане.
Със закъсняло разкаяние не мога
да залича нанесените рани.

Затворено в панелната си клетка
сърцето ми крещи трагични ноти.
И трябва да уреждам стари сметки
със този мазен сервитьор-живота.

Ще трябва да призная,че не искам
сама да продължа нататък.
Влудяваща луна разплисква
щастливи сенки по тревата.

От изток тръгват пурпурни надежди.
Последното кафе се утаява.
А мракът в стаята ми се процежда
и сянката ми удвоява...

© Здравка Маринова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??