Jul 22, 2006, 12:00 PM

Нощни драми

  Poetry
1.2K 0 7
Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.

Ще вдъхвам чуждо щастие и обич,
не задържала своето имане.
Със закъсняло разкаяние не мога
да залича нанесените рани.

Затворено в панелната си клетка
сърцето ми крещи трагични ноти.
И трябва да уреждам стари сметки
със този мазен сервитьор-живота.

Ще трябва да призная,че не искам
сама да продължа нататък.
Влудяваща луна разплисква
щастливи сенки по тревата.

От изток тръгват пурпурни надежди.
Последното кафе се утаява.
А мракът в стаята ми се процежда
и сянката ми удвоява...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Здравка Маринова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...