zara (Здравка Маринова)
111 448
22.07.2006 г., 12:00 ч.

Нощни драми 

  Поезия
784 0 7
Когато жилото на самотата ме изгаря
и залезът е тръгнал на умиране,
ще повървя.Дочула звуци от китара
пред чужди домове ще спирам.

Ще вдъхвам чуждо щастие и обич,
не задържала своето имане.
Със закъсняло разкаяние не мога
да залича нанесените рани.

Затворено в панелната си клетка
сърцето ми крещи трагични ноти.
И трябва да уреждам стари сметки
със този мазен сервитьор-живота.

Ще трябва да призная,че не искам
сама да продължа нататък.
Влудяваща луна разплисква
щастливи сенки по тревата.

От изток тръгват пурпурни надежди.
Последното кафе се утаява.
А мракът в стаята ми се процежда
и сянката ми удвоява...

© Здравка Маринова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??