нощта...
Нощта е толкова красива
В свойта самота
Студена като теб
Огрян от лунна светлина
Така си близо
И непоносимо е това
Че си далеч в съня си
Навярно
С другата жена
Лицето ти погалвам леко
Брадата ти дере като бодлива тел
И сякаш пише на лицето ти
„не си за мен, не си за мен"
Ужасно неизбежна е
Раздялата
Крещи от болка любовта
Умираща в агония
Не мога вече да я съживя
Заравям пръсти във косите ти
Как искам в мойте да те оплета
Усмихваш се в съня си и разбирам
Неволно... как се казва тя...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Рапунцел Todos los derechos reservados
