нощта...

8.07.2008 г., 7:38 ч.

Поезия

687 0 2

Нощта е толкова красива

В свойта самота

Студена като теб

Огрян от лунна светлина

Така си близо

И непоносимо е това

Че си далеч в съня си

Навярно

С другата жена

Лицето ти погалвам леко

Брадата ти дере като бодлива тел

И сякаш пише на лицето ти

„не си за мен, не си за мен"

Ужасно неизбежна е

Раздялата

Крещи от болка любовта

Умираща в агония

Не мога вече да я съживя

Заравям пръсти във косите ти

Как искам в мойте да те оплета

Усмихваш се в съня си и разбирам

Неволно... как се казва тя...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.