рапунцел (Рапунцел) рапунцел (Рапунцел)
4
Jul 8, 2008, 7:38 AM

нощта...

  Poetry
967 0 2
 

Нощта е толкова красива

В свойта самота

Студена като теб

Огрян от лунна светлина

Така си близо

И непоносимо е това

Че си далеч в съня си

Навярно

С другата жена

Лицето ти погалвам леко

Брадата ти дере като бодлива тел

И сякаш пише на лицето ти

„не си за мен, не си за мен"

Ужасно неизбежна е

Раздялата

Крещи от болка любовта

Умираща в агония

Не мога вече да я съживя

Заравям пръсти във косите ти

Как искам в мойте да те оплета

Усмихваш се в съня си и разбирам

Неволно... как се казва тя...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Рапунцел All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0