нощта...

8 июл. 2008 г., 07:38

Поэзия

770 0 2

Нощта е толкова красива

В свойта самота

Студена като теб

Огрян от лунна светлина

Така си близо

И непоносимо е това

Че си далеч в съня си

Навярно

С другата жена

Лицето ти погалвам леко

Брадата ти дере като бодлива тел

И сякаш пише на лицето ти

„не си за мен, не си за мен"

Ужасно неизбежна е

Раздялата

Крещи от болка любовта

Умираща в агония

Не мога вече да я съживя

Заравям пръсти във косите ти

Как искам в мойте да те оплета

Усмихваш се в съня си и разбирам

Неволно... как се казва тя...