Луната пак е пълна -

дявола зове,

да убие безразсъдно

моето сърце.

Луната пак омайва

хора-върколаци.

Най-пазените тайни

четат се във очите.

Луната пак пронизва

скованото ми тяло.

Вените ми изригват

и обливат я в червено.

Луната пак зловещо

облаци разкъсва.

Звездите безнадеждни

угасват и се бесят.

Нощта е пълнолунна,

зловеща и престъпна.

Зад сенки от стомана

смърт тихичко пристъпва.

Луната пак е пълна -

изгаря тъмнината.

В нощта наивно глуха

властва тишината.