Dec 3, 2009, 1:53 PM

Нощта е пълнолунна.

  Poetry » Other
650 0 0

 

Луната пак е пълна -

дявола зове,

да убие безразсъдно

моето сърце.

 

Луната пак омайва

хора-върколаци.

Най-пазените тайни

четат се във очите.

 

Луната пак пронизва

скованото ми тяло.

Вените ми изригват

и обливат я в червено.

 

Луната пак зловещо

облаци разкъсва.

Звездите безнадеждни

угасват и се бесят.

 

Нощта е пълнолунна,

зловеща и престъпна.

Зад сенки от стомана

смърт тихичко пристъпва.

 

Луната пак е пълна -

изгаря тъмнината.

В нощта наивно глуха

властва тишината.

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сюзън Смърт All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...