Нощта е пълнолунна.
Луната пак е пълна -
дявола зове,
да убие безразсъдно
моето сърце.
Луната пак омайва
хора-върколаци.
Най-пазените тайни
четат се във очите.
Луната пак пронизва
скованото ми тяло.
Вените ми изригват
и обливат я в червено.
Луната пак зловещо
облаци разкъсва.
Звездите безнадеждни
угасват и се бесят.
Нощта е пълнолунна,
зловеща и престъпна.
Зад сенки от стомана
смърт тихичко пристъпва.
Луната пак е пълна -
изгаря тъмнината.
В нощта наивно глуха
властва тишината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сюзън Смърт Всички права запазени
