Нощта над една скамейка

Над Дунава нощта настъпи,

мъниста светли пръсна тя.

На кораб силует наръбен

полюшна тежката вода.

Отвъд реката тъмнината

изправи сенките в стена.

Усмивка странна бе луната,

отиваше си без вина.

Звезда от свода се отрони.

В настъпилата тишина,

едва на стария часовник

за осми път се чу звъна.

                   27. февруари 1990 г.

                   гр. Силистра