Нощта над една скамейка
Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината
изправи сенките в стена.
Усмивка странна бе луната,
отиваше си без вина.
Звезда от свода се отрони.
В настъпилата тишина,
едва на стария часовник
за осми път се чу звъна.
27. февруари 1990 г.
гр. Силистра
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лъчезар Цонев Всички права запазени
