Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината
изправи сенките в стена.
Усмивка странна бе луната,
отиваше си без вина.
Звезда от свода се отрони.
В настъпилата тишина,
едва на стария часовник
за осми път се чу звъна.
27. февруари 1990 г.
гр. Силистра
© Лъчезар Цонев Все права защищены
отиваше си без вина." !