Нощта над една скамейка
Над Дунава нощта настъпи,
мъниста светли пръсна тя.
На кораб силует наръбен
полюшна тежката вода.
Отвъд реката тъмнината
изправи сенките в стена.
Усмивка странна бе луната,
отиваше си без вина.
Звезда от свода се отрони.
В настъпилата тишина,
едва на стария часовник
за осми път се чу звъна.
27. февруари 1990 г.
гр. Силистра
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лъчезар Цонев Все права защищены
