23 sept 2014, 18:00

Нощта постели меки кичури 

  Poesía
836 0 10

 

Нощта постели меки кичури

над уморените ми рамена,

навлезе хаотична и притури

сладостни тръпки в съня…

 

В сянката на старата къща

прозорче хвърля светлина,

в рамката му, образът същия,

както тогава… в младостта!

 

От очите ти искри се ронят

и с тях танцува любовта,

къдриците ми  вятър гони

и ги вплита  в твоята коса...

 

Като сиамски близнаци

по пътя си с тебе вървим,

няма буря, нито  операция

 двамата да ни раздели…

 

Само Оная, с дългата коса

надвесена над моето ложе,

ще грабне времето, любовта,

ще ни раздели, Тя го може!

 

Но щом нощта отново слезе

и  ме загърне с топлия воал,

знам че пак двамата с тебе

ще посрещнем изгрева бял!

 

© Миночка Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Голяма топлина, голяма обич! Харесах!
  • Какво повече - "...пак двамата с тебе
    ще посрещнем изгрева бял!"
    Красива истина, Миночка! Поздрави
  • Усетих атмосферата и надеждата...
    Сърдечни поздрави!
  • Добре е, щом свършва добре.
    Поздрав!
  • Много образен, талантливо сътворен стих с красиво и оптимистично послание! Поздрави и от мен, Миночка! Бъди!
  • винаги двама...
    винаги заедно...
    поздравления!!!
  • Стих с много докостваща истина !Въздействащ!Поздрави!!!
  • Хареса ми този стих
    и твоя стил като цяло!
    Поздрави!
  • Създала си въздействаща атмосфера - мистериозно-романтична, носталгично-изповедна...
    Хареса ми!
  • Много хубаво стихотворение за неотменимата любов - любовта на душите.
    Вдъхваш надежди, Миночка, на толкова изтерзани сърца, които искат да вярват в нещо. А любовта е най-истинското от всички чувства.

    Сърдечен поздрав: Мисана
Propuestas
: ??:??