23 сент. 2014 г., 18:00
Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща
прозорче хвърля светлина,
в рамката му, образът същия,
както тогава… в младостта!
От очите ти искри се ронят
и с тях танцува любовта,
къдриците ми вятър гони
и ги вплита в твоята коса... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация