Нощта постели меки кичури
Нощта постели меки кичури
над уморените ми рамена,
навлезе хаотична и притури
сладостни тръпки в съня…
В сянката на старата къща
прозорче хвърля светлина,
в рамката му, образът същия,
както тогава… в младостта!
От очите ти искри се ронят
и с тях танцува любовта,
къдриците ми вятър гони
и ги вплита в твоята коса...
Като сиамски близнаци
по пътя си с тебе вървим,
няма буря, нито операция
двамата да ни раздели…
Само Оная, с дългата коса
надвесена над моето ложе,
ще грабне времето, любовта,
ще ни раздели, Тя го може!
Но щом нощта отново слезе
и ме загърне с топлия воал,
знам че пак двамата с тебе
ще посрещнем изгрева бял!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миночка Митева Всички права запазени
