27 oct 2016, 11:18

Нощта тежеше от любов… 

  Poesía » De amor
487 1 10


Как всичко някак си потъна,
изчезнаха небе, земя…
Какво вселената погълна,
остави ме със теб сама?

 

Строших ръждясала верига,
към мен пристъпи любовта,
съдрах последната си риза
и я захвърлих в пепелта.

 

Усетих погледа ти жаден,
а после парещи ръце,
отприщените, скрити чувства,
зовът на твоето сърце!

 

Бе луда нощ, пияна, дива, 
бе нощ тежаща от любов,
такава дето те изпива,
а после ражда нов живот!

© Евгения Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??