Как всичко някак си потъна,
изчезнаха небе, земя…
Какво вселената погълна,
остави ме със теб сама?
Строших ръждясала верига,
към мен пристъпи любовта,
съдрах последната си риза
и я захвърлих в пепелта.
Усетих погледа ти жаден,
а после парещи ръце,
отприщените, скрити чувства,
зовът на твоето сърце!
Бе луда нощ, пияна, дива,
бе нощ тежаща от любов,
такава дето те изпива,
а после ражда нов живот!
© Евгения Георгиева Все права защищены