Нощта тежеше от любов…
Как всичко някак си потъна,
изчезнаха небе, земя…
Какво вселената погълна,
остави ме със теб сама?
Строших ръждясала верига,
към мен пристъпи любовта,
съдрах последната си риза
и я захвърлих в пепелта.
Усетих погледа ти жаден,
а после парещи ръце,
отприщените, скрити чувства,
зовът на твоето сърце!
Бе луда нощ, пияна, дива,
бе нощ тежаща от любов,
такава дето те изпива,
а после ражда нов живот!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Георгиева Всички права запазени
