Как всичко някак си потъна,
изчезнаха небе, земя…
Какво вселената погълна,
остави ме със теб сама?
Строших ръждясала верига,
към мен пристъпи любовта,
съдрах последната си риза
и я захвърлих в пепелта.
Усетих погледа ти жаден,
а после парещи ръце,
отприщените, скрити чувства,
зовът на твоето сърце!
Бе луда нощ, пияна, дива,
бе нощ тежаща от любов,
такава дето те изпива,
а после ражда нов живот!
© Евгения Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
