21 dic 2006, 5:17

Носталгично

  Poesía
800 0 10

 

 

Липсваш ми, лято...

и водорасловия мирис на море,

онази гладка утринна вода,

в която слънцето чертае ми

пътека... към безкрайността,

а пък ръцете ми рисуват

бляскави бразди на воля...

Липсваш ми, море...

и свобода...

студът припомня ми сега,

че зимата със властен жест

сковала е деня... и моята душа

до пролетта,
на лятото предсказваща дъха...

 

 

20.12.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чудо
    коледно и празнично си ти!
  • Благодаря ти, мила Мая !
  • нека те стоплят приятелските усмивки и малките раковинки от лятото. зимните вечери (така дълги!) са чудесен повод да разгледаме албумите с летните ни спомени... и да очакваме с трепет новото лято. усмивка за теб, Диди!
  • На всички, които са го харесали - благодаря
  • Няма как, трябва да изтреперим и тези няколко месеца до следващото лято, а колко е далече то...

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...