21.12.2006 г., 5:17 ч.

Носталгично 

  Поезия
713 0 10
Липсваш ми, лято...
и водорасловия мирис на море,
онази гладка утринна вода,
в която слънцето чертае ми
пътека... към безкрайността,
а пък ръцете ми рисуват
бляскави бразди на воля...
Липсваш ми, море...
и свобода...
студът припомня ми сега,
че зимата със властен жест
сковала е деня... и моята душа ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Предложения
: ??:??