Липсваш ми, лято...
и водорасловия мирис на море,
онази гладка утринна вода,
в която слънцето чертае ми
пътека... към безкрайността,
а пък ръцете ми рисуват
бляскави бразди на воля...
Липсваш ми, море...
и свобода...
студът припомня ми сега,
че зимата със властен жест
сковала е деня... и моята душа
до пролетта,
на лятото предсказваща дъха...
20.12.2006
© Дидислава All rights reserved.
коледно и празнично си ти!