Dec 21, 2006, 5:17 AM

Носталгично

  Poetry
797 0 10

 

 

Липсваш ми, лято...

и водорасловия мирис на море,

онази гладка утринна вода,

в която слънцето чертае ми

пътека... към безкрайността,

а пък ръцете ми рисуват

бляскави бразди на воля...

Липсваш ми, море...

и свобода...

студът припомня ми сега,

че зимата със властен жест

сковала е деня... и моята душа

до пролетта,
на лятото предсказваща дъха...

 

 

20.12.2006

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дидислава All rights reserved.

Comments

Comments

  • чудо
    коледно и празнично си ти!
  • Благодаря ти, мила Мая !
  • нека те стоплят приятелските усмивки и малките раковинки от лятото. зимните вечери (така дълги!) са чудесен повод да разгледаме албумите с летните ни спомени... и да очакваме с трепет новото лято. усмивка за теб, Диди!
  • На всички, които са го харесали - благодаря
  • Няма как, трябва да изтреперим и тези няколко месеца до следващото лято, а колко е далече то...

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....