Завръщам се във бащината къща, в ръцете си държа букет цветя. Пред портата стоя със почит няма, очаквам мама да ме срещне с топлина. И още щом пристъпя в китното ни дворче, посрещат ме усмихнати цветя. Обагрени са в най-различни краски, напомнят, че дошла е есента. И сякаш времето за миг е спряло, потапям се в отминалите дни. Там, дето двете заедно с нея, засаждахме лехички с най-нежните цветя. В земята черна стръкове редяхме, от хризантеми в най-различни цветове. И луковички малки минзухари, кокичета, които да посрещнат пролетта. Отправям поглед и към масата на двора, чешмата стара, бордюра от зелен чимшир. И ми се иска пак да зърна татко, да ме посрещне - както правеше преди. Да ме прегърне силно и да ме погали, немирните къдрици пак да подреди. Да ме положи пак на своето коляно, да ми изпее песен стара и да ме приспи. Отдавна вкъщи той не се завръща. Пресели се преди години там - във вечността. Сълзите си не искам и да спирам. Оставям ги на воля - нека да текат. По вятъра целувка ще му пратя. Букета ще оставя. Ще помълча! Свещичка ще запаля. Ще потъгувам! Отново ще се върна - във реалността. Пепи
Siguiente en la categoría
Siguiente del autor