6.11.2007 г., 12:04 ч.

Носталгично 

  Поезия » Друга
900 0 8
Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.

И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.

И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя.

В земята черна стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.

Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.

Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара
и да ме приспи.

Отдавна вкъщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.

По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще  оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.

Пепи











© Пепи Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви!
  • Трогателен стих!Върна ме назад във времето
    при моя бащин дом,толкова обичан и толкова недостъпен днес.
    Благодаря!
  • Целувката ти е стигнала до твоя татко, мила Пепи, както и стихът ти!Прелестно образен стих, нямам думи просто!Прегръщам те...
  • Съпреживях го!
    Това е част от живота ни-
    Малка пейка,на която да
    поседим в мълчание
    преди да продължим...
  • До болка истински и съпреживян стих...Поклон!
  • Такива спомени са съкровище!
    Аплодисменти за стиха!
  • Благодаря ви Зари,Маги и аз съм развълнувана,
    вчера го преживях.
  • Разплака ме , мила Пепи.
    Много мило и драго ми беше да прочета
    и то няколко пъти.Трогна ме , умили ме.
    С много обич за теб
Предложения
: ??:??