Носталгично
Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.
И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя.
В земята черна стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.
Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.
Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара
и да ме приспи.
Отдавна вкъщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.
По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.
Пепи
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.
И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя.
В земята черна стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.
Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.
Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара
и да ме приспи.
Отдавна вкъщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.
По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.
Пепи
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Все права защищены
