Nov 6, 2007, 12:04 PM
Носталгично
Завръщам се във бащината къща,
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.
И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя.
В земята черна стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.
Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.
Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара
и да ме приспи.
Отдавна вкъщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.
По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.
Пепи
в ръцете си държа букет цветя.
Пред портата стоя със почит няма,
очаквам мама да ме срещне с топлина.
И още щом пристъпя в китното ни дворче,
посрещат ме усмихнати цветя.
Обагрени са в най-различни краски,
напомнят, че дошла е есента.
И сякаш времето за миг е спряло,
потапям се в отминалите дни.
Там, дето двете заедно с нея,
засаждахме лехички с най-нежните цветя.
В земята черна стръкове редяхме,
от хризантеми в най-различни цветове.
И луковички малки минзухари,
кокичета,
които да посрещнат пролетта.
Отправям поглед и към масата на двора,
чешмата стара,
бордюра от зелен чимшир.
И ми се иска пак да зърна татко,
да ме посрещне -
както правеше преди.
Да ме прегърне силно и да ме погали,
немирните къдрици пак да подреди.
Да ме положи пак на своето коляно,
да ми изпее песен стара
и да ме приспи.
Отдавна вкъщи той не се завръща.
Пресели се преди години там -
във вечността.
Сълзите си не искам и да спирам.
Оставям ги на воля -
нека да текат.
По вятъра целувка ще му пратя.
Букета ще оставя.
Ще помълча!
Свещичка ще запаля.
Ще потъгувам!
Отново ще се върна -
във реалността.
Пепи
© Пепи All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви!
-
Трогателен стих!Върна ме назад във времето
при моя бащин дом,толкова обичан и толкова недостъпен днес.
Благодаря! -
Целувката ти е стигнала до твоя татко, мила Пепи, както и стихът ти!Прелестно образен стих, нямам думи просто!Прегръщам те...
-
Съпреживях го!
Това е част от живота ни-
Малка пейка,на която да
поседим в мълчание
преди да продължим... -
До болка истински и съпреживян стих...Поклон!
-
Такива спомени са съкровище!
Аплодисменти за стиха! -
Благодаря ви Зари,Маги и аз съм развълнувана,
вчера го преживях. -
Разплака ме , мила Пепи.
Много мило и драго ми беше да прочета
и то няколко пъти.Трогна ме , умили ме.
С много обич за теб
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
