Затварям очи и връщам се там,
сред моите гори и ниски баири
ухае ароматната трева
и вятърът напява тъй познати ритми.
Познавам всяка пътека във тази гора,
стадата с пастирите също познавам
и това е моята, макар и плитка река,
и всичко е мило и родно,
защото съм си у дома.
Тази бяла къщурка напомня ми баба,
приведена в градината, виждам, плеви.
А аз, глезлата, нищо не правя, ...