s4eti (Счетоводител Храбър)
35 24
6.01.2010 г., 13:19 ч.

Носталгично 

  Поезия » Друга
1070 0 6

Затварям очи и  връщам се там,

сред моите гори и ниски баири

ухае ароматната трева

и вятърът напява тъй познати ритми.

Познавам всяка пътека във тази гора,

стадата с пастирите също познавам

и това е моята, макар и плитка река,

и всичко е мило и родно,

защото съм си у дома.

Тази бяла къщурка напомня ми баба,

приведена в градината, виждам, плеви.

А аз, глезлата, нищо не правя,

чета денем книга, а нощем събирам звезди.

Приятелите ми вече ги няма.

Заминаха нейде по широкия свят,

но те останаха в моята памет

И за всеки един аз имам звезда.

Да, това ми остана, все още гледам в нощта

и търся знак, че небето е същото,

както някога, там, под баирите,

в моята детска мечта.

Не идвам често, гората без мен се разлиства напролет,

реката приижда и после замира;

не виждам на птиците гордия полет

и че наесен и те си отиват.

Дори и мен да ме няма,

тук всичко тече си по старому,

но някъде там, на поляната,

вековният дъб пази още тайната.

За моето детство - с мекици и мляко,

копнежи и книги, надежди, игри…

Ухае тревата, изтръпвам аз цялата,

от спомени  започва да горчи.

Не мога повече тук да остана -

носталгично боли ме. Отварям очи.

© Счетоводител Храбър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??