Носталгично
Затварям очи и връщам се там,
сред моите гори и ниски баири
ухае ароматната трева
и вятърът напява тъй познати ритми.
Познавам всяка пътека във тази гора,
стадата с пастирите също познавам
и това е моята, макар и плитка река,
и всичко е мило и родно,
защото съм си у дома.
Тази бяла къщурка напомня ми баба,
приведена в градината, виждам, плеви.
А аз, глезлата, нищо не правя,
чета денем книга, а нощем събирам звезди.
Приятелите ми вече ги няма.
Заминаха нейде по широкия свят,
но те останаха в моята памет
И за всеки един аз имам звезда.
Да, това ми остана, все още гледам в нощта
и търся знак, че небето е същото,
както някога, там, под баирите,
в моята детска мечта.
Не идвам често, гората без мен се разлиства напролет,
реката приижда и после замира;
не виждам на птиците гордия полет
и че наесен и те си отиват.
Дори и мен да ме няма,
тук всичко тече си по старому,
но някъде там, на поляната,
вековният дъб пази още тайната.
За моето детство - с мекици и мляко,
копнежи и книги, надежди, игри…
Ухае тревата, изтръпвам аз цялата,
от спомени започва да горчи.
Не мога повече тук да остана -
носталгично боли ме. Отварям очи.
© Счетоводител Храбър All rights reserved.
