9 nov 2022, 18:01

Носталгично

  Poesía
1K 4 6

Няма ги онези български села, 

рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее. 

Куче със синджир да задрънчи, 

крава в обор да замучи. 

Две, три палави козички, двор да овършеят.

Мъж, врано конче в каруцата да впряга, 

а стопанката му с гальовна нежност

в сламата постлана,

рожбата им да полага. 

Патки и кокошки покрай нея семена да си кълвят. 

Да изброявам ли още....... 

 

Няма ги онези български села, 

спомени навяват стари времена. 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Щерева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...