9.11.2022 г., 18:01

Носталгично

1K 4 6

Няма ги онези български села, 

рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее. 

Куче със синджир да задрънчи, 

крава в обор да замучи. 

Две, три палави козички, двор да овършеят.

Мъж, врано конче в каруцата да впряга, 

а стопанката му с гальовна нежност

в сламата постлана,

рожбата им да полага. 

Патки и кокошки покрай нея семена да си кълвят. 

Да изброявам ли още....... 

 

Няма ги онези български села, 

спомени навяват стари времена. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Щерева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...