9 нояб. 2022 г., 18:01

Носталгично

1K 4 6

Няма ги онези български села, 

рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее. 

Куче със синджир да задрънчи, 

крава в обор да замучи. 

Две, три палави козички, двор да овършеят.

Мъж, врано конче в каруцата да впряга, 

а стопанката му с гальовна нежност

в сламата постлана,

рожбата им да полага. 

Патки и кокошки покрай нея семена да си кълвят. 

Да изброявам ли още....... 

 

Няма ги онези български села, 

спомени навяват стари времена. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Румяна Щерева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...