Няма ги онези български села,
рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее.
Куче със синджир да задрънчи,
крава в обор да замучи.
Две, три палави козички, двор да овършеят.
Мъж, врано конче в каруцата да впряга,
а стопанката му с гальовна нежност
в сламата постлана,
рожбата им да полага.
Патки и кокошки покрай нея семена да си кълвят.
Да изброявам ли още.......
Няма ги онези български села,
спомени навяват стари времена.
© Румяна Щерева All rights reserved.