Няма ги онези български села,
рано сутрин петльо да пропее, агне да заблее.
Куче със синджир да задрънчи,
крава в обор да замучи.
Две, три палави козички, двор да овършеят.
Мъж, врано конче в каруцата да впряга,
а стопанката му с гальовна нежност
в сламата постлана,
рожбата им да полага.
Патки и кокошки покрай нея семена да си кълвят.
Да изброявам ли още.......
Няма ги онези български села,
спомени навяват стари времена.
© Румяна Щерева All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
