29 sept 2007, 12:28
Носталгия
И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.
© Моника Запрянова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
