Носталгия
И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.
© Моника Запрянова All rights reserved.
