Sep 29, 2007, 12:28 PM

Носталгия 

  Poetry
873 0 0
И сега гнети се сърцето,
за гдето под  дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:

"Ти слабост  си моя."

И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.

© Моника Запрянова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??