Носталгия

29 сент. 2007 г., 12:28

Поэзия

969 0 0

И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Носталгия

Искате да прочетете повече?

Предложения