29 сент. 2007 г., 12:28
Носталгия
И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:
"Ти слабост си моя."
И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.
© Моника Запрянова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
