Носталгия

29.09.2007 г., 12:28 ч.

Поезия

747 0 0

И сега гнети се сърцето,
за гдето под дъжда студен
не чува вече думите
на твоя шепот смирен:

"Ти слабост си моя."

И след гласa ти се губи
и думи твои, и лице, и ръце,
и всичко, някога мое.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Носталгия

Свързани произведения

Коментари

Предложения