29 abr 2011, 22:39

Носталгия

  Poesía
1.6K 1 4

Как ми е тежко без вас,

носталгия имах в онзи тежък за мен час.

Сърцето ме боли,

защото си отивах за кратко дори.

Колко много ме болеше.

Сякаш сърцето ми на две се делеше,

от раздялата много боли,

макар и да е за малко дори.

Как ми се иска да я няма,

тая носталгия да потъне в дълбока яма.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Петкова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • удивительная ностальгия
  • Добре,че е за малко.Не ти пожелавам да е за много,защото тогава не мога да ти опиша как боли.Все пак е минало през сърцето ти-личи си.
  • Красиво!!!
  • "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват.
    А тъгата /носталгията/ идва от Времето!" /Черен Джак/

    Поздравление, Нина! Хареса ми стихотворението ти.

    Поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=4Vs_CwiB3co

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....