Apr 29, 2011, 10:39 PM

Носталгия

  Poetry
1.6K 1 4

Как ми е тежко без вас,

носталгия имах в онзи тежък за мен час.

Сърцето ме боли,

защото си отивах за кратко дори.

Колко много ме болеше.

Сякаш сърцето ми на две се делеше,

от раздялата много боли,

макар и да е за малко дори.

Как ми се иска да я няма,

тая носталгия да потъне в дълбока яма.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нина Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • удивительная ностальгия
  • Добре,че е за малко.Не ти пожелавам да е за много,защото тогава не мога да ти опиша как боли.Все пак е минало през сърцето ти-личи си.
  • Красиво!!!
  • "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват.
    А тъгата /носталгията/ идва от Времето!" /Черен Джак/

    Поздравление, Нина! Хареса ми стихотворението ти.

    Поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=4Vs_CwiB3co

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...