29.04.2011 г., 22:39

Носталгия

1.6K 1 4

Как ми е тежко без вас,

носталгия имах в онзи тежък за мен час.

Сърцето ме боли,

защото си отивах за кратко дори.

Колко много ме болеше.

Сякаш сърцето ми на две се делеше,

от раздялата много боли,

макар и да е за малко дори.

Как ми се иска да я няма,

тая носталгия да потъне в дълбока яма.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • удивительная ностальгия
  • Добре,че е за малко.Не ти пожелавам да е за много,защото тогава не мога да ти опиша как боли.Все пак е минало през сърцето ти-личи си.
  • Красиво!!!
  • "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват.
    А тъгата /носталгията/ идва от Времето!" /Черен Джак/

    Поздравление, Нина! Хареса ми стихотворението ти.

    Поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=4Vs_CwiB3co

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...