29 апр. 2011 г., 22:39

Носталгия

1.6K 1 4

Как ми е тежко без вас,

носталгия имах в онзи тежък за мен час.

Сърцето ме боли,

защото си отивах за кратко дори.

Колко много ме болеше.

Сякаш сърцето ми на две се делеше,

от раздялата много боли,

макар и да е за малко дори.

Как ми се иска да я няма,

тая носталгия да потъне в дълбока яма.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • удивительная ностальгия
  • Добре,че е за малко.Не ти пожелавам да е за много,защото тогава не мога да ти опиша как боли.Все пак е минало през сърцето ти-личи си.
  • Красиво!!!
  • "В живота има и добри и лоши неща, но те взаимно се уравновесяват.
    А тъгата /носталгията/ идва от Времето!" /Черен Джак/

    Поздравление, Нина! Хареса ми стихотворението ти.

    Поздрав за теб: https://www.youtube.com/watch?v=4Vs_CwiB3co

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...