Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,
свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.
Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече
като песен на всички изгубили пътя светулки.
Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино,
зряло тайно през зимата в най-непрогледните пазви.
Нося устни бездънни от приливно бурни години,
неожънали още вълните си в кротки талази.
Нося кости от слънце в плътта всяка нощ да изгряват,
нося грохотен пулс, да прескача оградите диво.
Нося тъжна хралупа пет пръста под лявото рамо.
Всичко нося за теб. А дали съм за тебе красива? ...