12 янв. 2011 г., 15:37

Нося сини бедра

887 0 21

Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,

свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.

Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече

като песен на всички изгубили пътя светулки.

 

Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино,

зряло тайно през зимата в най-непрогледните пазви.

Нося устни бездънни от приливно бурни години,

неожънали още вълните си в кротки талази.

 

Нося кости от слънце в плътта всяка нощ да изгряват,

нося грохотен пулс, да прескача оградите диво.

Нося тъжна хралупа пет пръста под лявото рамо.

Всичко нося за теб. А дали съм за тебе красива?

 

                                                                   12.01.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Бе...лежникът ми стана съвсем "аватарски"
  • Веднага те насинявам с една шестица. По бе... лежника, разбира се
  • Твоята поезия наистина си заслужава да бъде четена!!!
    Поздравления, Роси!
  • Ех, Ангар...
    Добре си ми прочел
    Идеята ми за това стихо беше да създам образ на жена, в която няма нито едно стандартно описание или сравнение за красотата и. Да, тя е красива, но тя е и много, много различна. И отвън, и отвътре - затова са костите от слънце, а и сигурно е пленително едно женско тяло да излъчва сияние в тъмното
    А хралупата е хралупа и не е "сърце", защото още няма отговор на въпроса дали тази красота е това, което Той желае.
    Ето, оказва се, че въпреки старателния ми подбор на образност, ти не си падаш по слънчеви кости
    Мъже - ходи ги разбери
  • Аз за него не знам, но за мене си много красива!

    И стихотворението ти е толкова красиво, че не бих намерил достатъчно думи, за да го разхваля!

    Но две думи ми се струват грозни за в това толкова красиво стихотворение: думите "кости" и "хралупа". Може би вместо костите, да опишеш ръцете си? А предпоследният ред да стане:

    "Нося тъжно сърце на пет пръста под лявото рамо."

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...