12.01.2011 г., 15:37

Нося сини бедра

882 0 21

Нося сини бедра като юлска припламнала вечер,

свила трепети, сълзи и смях в благодатни пашкули.

Нося тиха коса, припълзяла сама отдалече

като песен на всички изгубили пътя светулки.

 

Нося тежки очи с вкус на сънно малиново вино,

зряло тайно през зимата в най-непрогледните пазви.

Нося устни бездънни от приливно бурни години,

неожънали още вълните си в кротки талази.

 

Нося кости от слънце в плътта всяка нощ да изгряват,

нося грохотен пулс, да прескача оградите диво.

Нося тъжна хралупа пет пръста под лявото рамо.

Всичко нося за теб. А дали съм за тебе красива?

 

                                                                   12.01.2011

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Бе...лежникът ми стана съвсем "аватарски"
  • Веднага те насинявам с една шестица. По бе... лежника, разбира се
  • Твоята поезия наистина си заслужава да бъде четена!!!
    Поздравления, Роси!
  • Ех, Ангар...
    Добре си ми прочел
    Идеята ми за това стихо беше да създам образ на жена, в която няма нито едно стандартно описание или сравнение за красотата и. Да, тя е красива, но тя е и много, много различна. И отвън, и отвътре - затова са костите от слънце, а и сигурно е пленително едно женско тяло да излъчва сияние в тъмното
    А хралупата е хралупа и не е "сърце", защото още няма отговор на въпроса дали тази красота е това, което Той желае.
    Ето, оказва се, че въпреки старателния ми подбор на образност, ти не си падаш по слънчеви кости
    Мъже - ходи ги разбери
  • Аз за него не знам, но за мене си много красива!

    И стихотворението ти е толкова красиво, че не бих намерил достатъчно думи, за да го разхваля!

    Но две думи ми се струват грозни за в това толкова красиво стихотворение: думите "кости" и "хралупа". Може би вместо костите, да опишеш ръцете си? А предпоследният ред да стане:

    "Нося тъжно сърце на пет пръста под лявото рамо."

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...