Не боли раздялата...
боли Любовта.
Тя ограбва... с близост.
връхлита те...
или пропълзява бавно...
Впива се в теб
с дихания...
Дори не усещаш как се просмуква в душата ти...
Смъква маски...
с ласки...
Помита прегради,
градени дълго... уж за да са и устойчиви...
Бавно и методично "разголва"...
"Разсъблича"... Душата ти.
Показва същността ти - упорито крита
като опит за самосъхранение...
Така "разголена" си беззащитна,
но го разбираш твърде късно -
едва когато видиш в огледалото,
че  маската, която те пазеше... я няма...
А парчетата наоколо си... Ти.
Следите, които Любовта оставя, са дълбоки...
усещаш се... осакатена.
Мобилизираш се... налага се, ако искаш да живееш.
С малко остатъчна воля и... късмет
започваш да се учиш...
... да събираш парчетата.
Не можеш да постигнеш цялост...
Белезите от съединяването ще личат...
Но те ще са новата броня,
с която... "задушаваш" себе си.
Вярваш, че така ще е по-безопасно.
Лицемерно, но... безопасно
ще симулираш, че живееш,
но повече няма да се "разголваш"...
няма да се "разкриваш"...
... на обречената Любов.
И то само в случай, че имаш воля и късмет...
и не поддадеш...
Не боли раздялата...
Боли Любовта...