14.01.2009 г., 10:11

Нов прочит на болката (без рима)

740 0 3
Не боли раздялата...
боли Любовта.
Тя ограбва... с близост.
връхлита те...
или пропълзява бавно...
Впива се в теб
с дихания...
Дори не усещаш как се просмуква в душата ти...
Смъква маски...
с ласки...
Помита прегради,
градени дълго... уж за да са и устойчиви...
Бавно и методично "разголва"...
"Разсъблича"... Душата ти.
Показва същността ти - упорито крита
като опит за самосъхранение...
Така "разголена" си беззащитна,
но го разбираш твърде късно -
едва когато видиш в огледалото,
че  маската, която те пазеше... я няма...
А парчетата наоколо си... Ти.
Следите, които Любовта оставя, са дълбоки...
усещаш се... осакатена.
Мобилизираш се... налага се, ако искаш да живееш.
С малко остатъчна воля и... късмет
започваш да се учиш...
... да събираш парчетата.
Не можеш да постигнеш цялост...
Белезите от съединяването ще личат...
Но те ще са новата броня,
с която... "задушаваш" себе си.
Вярваш, че така ще е по-безопасно.
Лицемерно, но... безопасно
ще симулираш, че живееш,
но повече няма да се "разголваш"...
няма да се "разкриваш"...
... на обречената Любов.
И то само в случай, че имаш воля и късмет...
и не поддадеш...
Не боли раздялата...
Боли Любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...