10 sept 2007, 22:40

Нова

  Poesía
977 0 3

Раните в сърцето ми зараснаха
и болката в душата ми изчезна.
Сълзите от очите  спряха вече
и истински усмихвам се отново.  

 Злите мисли ме напуснаха
и ето - нова съм, дори по-силна
и много, много по-уверена.
Простих за всичко, що ми причини,
загърбих аз даже миналото свое

Сега напред вървя,
готова за началото - с надежда,
 че ще дойдеш пак при мен, Любов...
 На улицата моя слънце пак ще грее
и пак за мен ще бъдеш благослов!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виктория Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...