2 nov 2006, 17:01

Нова любов

  Poesía
984 0 11

из  "Стихове с неочакван край"


Каква любов! Внезапно тъй да хлътна…

Минутите да се изплъзват смътно,

обсебена, погълната, различна…

очите – упоени наркотично…

Копнежно-топло да докосват пръстите,

мечтанията да не бъдат същите,

нов свят да се разгърне пред лицето ми,

далеч да глъхне тупкащо сърцето ми…

Каква любов, дали съм полудяла,

щом жадно упорито  съм се взряла,

в тоз нов възлюблен мой – КОМПЮТЪРА,

в мониторните му очи залутана...

 

02.10.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дидислава Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Ах , усещане е познато
    -щом във компа се вторача
    не усещам как се съмва
    и кога пристига здрача!
    Поздрави!
  • Много неочакван финалПоздрави
  • Харесва ми и не съм съгласн,че е като дрогата. "Всяко нещо си има край,само наденицата има два."
  • Интересно си описала състоянието навярно на мнозина!
    Поздравления!
  • лошото е , че лечението след пристрастяването е трудно, както след дрога!
    Чудесно казано, Диди!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...