2.11.2006 г., 17:01

Нова любов

981 0 11

из  "Стихове с неочакван край"


Каква любов! Внезапно тъй да хлътна…

Минутите да се изплъзват смътно,

обсебена, погълната, различна…

очите – упоени наркотично…

Копнежно-топло да докосват пръстите,

мечтанията да не бъдат същите,

нов свят да се разгърне пред лицето ми,

далеч да глъхне тупкащо сърцето ми…

Каква любов, дали съм полудяла,

щом жадно упорито  съм се взряла,

в тоз нов възлюблен мой – КОМПЮТЪРА,

в мониторните му очи залутана...

 

02.10.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дидислава Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ах , усещане е познато
    -щом във компа се вторача
    не усещам как се съмва
    и кога пристига здрача!
    Поздрави!
  • Много неочакван финалПоздрави
  • Харесва ми и не съм съгласн,че е като дрогата. "Всяко нещо си има край,само наденицата има два."
  • Интересно си описала състоянието навярно на мнозина!
    Поздравления!
  • лошото е , че лечението след пристрастяването е трудно, както след дрога!
    Чудесно казано, Диди!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...